Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.12.2012 18:37 - Великият Майстор
Автор: mrazekoff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 16947 Коментари: 30 Гласове:
26

Последна промяна: 26.12.2012 19:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                                                                                                "В памет на моя                                                                                                        приятел -                                                                                                                                                                                                                               великият                                                                                                       майстор от                                                                                     село  Червена Вода                                                                                                          Русенско-                                                                                                                 Белчо  Велев   Василев  
                                                                                                             1915 -       1995"

                               
                                В живота на човека има хора и събития, които определят неговата по-нататъшна съдба.  
                               Те са като учители, които ни водят по житейския път и ни оформят като личности.
                               Понякога ние отминаваме като слепци тези личности без да забележим какво всъщност ни дават те като уроци, които ще ни послужат за в бъдеще.
                               Забързани във времето ние често не забелязваме тези личности, или пък бегло си спомняме понякога за тях.
                               Искам да ви разкажа спомените си за една такава личност за която определението -"велик" звучи съвсем на място.

 
                      Беше много, много отдавна, можеби около 1962 - 1964 година, когато моят баща ме заведе  работилницата му - дърводелска работилница за столарство и бъчварство.  Посрещна ни усмихнат  мъж  с прошарена коса и мустаци, синеок и много приличащ на Иван Вазов. (Поне аз така го оприличавах)
Не си спомням точно за какво бяхме отишли там с баща ми, но ми направиха впечатление едни хубави квадратни клечки, които бяха изхвълени, аз се загледах в тях и тогава бай Белчо ми ги подари, за да си играя с тях. За мене това беше голяма радостг - голям жест. Спомням си, че след това пак ходихме няколко пъти в неговата работилница и винаги ми беше приятно.
 Аз съм израсъл също в работилница, но коларо-железарска и дърводелска.  Винаги съм бил около майстори и за мен техниката и занаятчийството са били нещо, което винаги е присъствало около мен. Още като дете ръцете ми бяха целите в рани от порязване с нож, когато се опитвах да си "измайсторя" от дъска някой пистолет. Добре, че след време раните зарастваха и после не останаха белези от това мое "майсторене".
           
                      Общуването на различни теми, потопяването в атмосферата на дърводелския занаят, интересните случки, които разказваше от детството си, младежките и по-зрелите години оставаха в паметта ми.
                       
                      Ще ви разкажа няколко случки от неговия живот,  които ще  представя от негово  име  и в съответната художествена форма

                                          ЖЕЛЯЗОТО КОЕТО .....

                       Бях -6 или 7 годишен, когато баща ми ме заведе в града, за да уча занаят. Закараха ме в една железарска работилница. Имаше майстор с помощници, калфи, които бяха напреднали в занаята  и  няколко деца като мене - чирачета,  дошли да учат нещо от занаята. Аз, като селско дете, свикнало с нивите и  селския живот се впечатлих от всичко, което очите ми видяха в работилницата. Ние по цял ден чистехме, метяхме пода, подреждахме инструментите. Направи ми впечатление едно счупено парче от ръчна ножовка, аз бързо я прибрах в джоба си и когато дойде края на седмичното обучение се прибрах при своите родители на село. Още от вратата се запътих към баща си, който беше при воловете и ги разпрягаше от волската кола. Казах му:
                      - Тате, виж това тенеке може да реже желязо. Баща ми строго се вторачи в парчето ножовка, примигна с едното око и отсече:
                       - Да да, ще реже, някое кораво кучешко .... Тогава аз се завтекох към навеса намерих един гвоздей и започнах да го търкам с парчето от ножовка...  След малко гвоздея  беше срязан на две...Баща ми невярващ на очите си само учудено промълви:

                       - Гледай ти, желязо да реже желязо!
                       Беше в началота двадесетте години на двадесети век, но неграмотността сред старите хора беше голяма...




                                            МАЛКИЯТ МАЙСТОР ЛЮТИЕР...

                         През лятото, когато не ходехме на училище помагахме на своите родители като ходехме да пасем кравите и воловете. Голяма сурия деца сутрин изкарваше от домовете си животните и се запътваше към селските поляни.
                           Една сутрин,  като тръгнахме видях, че на най-големия от нас торбата му беше много пълна и изглеждаше като голяма възглавница. Всички с любопитство го гледахме, но бате Йордан (така ще го нарека, защото не запомних името му) не разкриваше какво имаше в торбата му. Пристигнахме на поляната, пуснахме животните да пасат, но никой не отиваше да играе, а любопитно наблюдавахме бате Йордан какво ще извади от торбата си. Най-после, той важно приседна под дебелата сянка, отвори торбата си и извади едно огромно парче дърво, важно го постави пред себе си, бръкна отново и извади едно ножче. Ние втренчено гледахме и не смеехме да издадем дори и един звук.
                          Бате Йордан започна да дълбае дебелото дърво. Наоколо земята се застла  с трески, но майстора не спираше да дълбае. Тогава най-малкия - Георги (голям тарикат и шмекер) се осмели да попита:
                          - Бате, какво ще става от това дърво?
                         - Копанка (гъдулка) - важно отговори бате Йордан и без да поглежда настрани продължи да пилее трески около себе си ....
                     
                         Минаха няколко дни и ние все стояхме при майстора и го гледахме с интерес как работи. Неговата работа, колкото и трудна за едно малко дете го беше погълнала изцяло и дървото беше започнало наистина да прилича на гъдулка. След като издълба добре вътрешността на дървото, бате Йордан започна да го дяла отвън. Направи му дръжката, а след това започна да оформя и издутата част. Дървото започна доста да изтънява, майстора го опипваше с пръсти и продължаваше да работи...  Малкия шмекер забеляза, че дървото доста изтъня и имаше опастност ножката  да  влезе в дълбаното, надвеси се при  бате си Йордан и пророчески прошепна:
                        - Да се сцепи, да се сцепиии!   Йордан навъсено го погледна и процеди през зъби: 
                        - Георге, внимавай!
Малкия, обаче още по-смело продължаваше да нарежда неговото - да се сцепи, да се сцепи и дори придоби още по-голям кураж. Залисан в дялането Йордан вече не му обръщаше внимание, ние вече престанахме да гледаме работата на майстора....

                       Изведнъж ножката проби дървото и влезе в дълбаното.
 Всички се ококорихме, а малкия предсказател се ухили до уши без да каже и дума... Тогава Йордан в гнева си замахна с със сила стовари пробитата копанка върху главата на Георги. Тънкото дърво стана на две, а на глава на Георги изникна огромна цицина.  Рев огласи поляната, а след това настана тишина...
                       
                        До вечерта никой не продума нищо. Тръгнахме си мълчаливо, след неуспешния опит на бате Йордан да стане майстор лютиер....
                 

                                        ЕВРЕЙСКА РЕКЛАМА


                       Градът през двайсетте, трийсетте години беше препълнен с магазини, които предлагаха разнообразни стоки. Почти всички от тези магазини бяха на търговци - евреи.  Аз, като младо момче, което следваше да отиде да учи в някое училище навестявах някой от магазините. В този ден, обаче не бях тръгнал  да пазарувам.
                         Малко преди обяд слънцето безжалостно напичаше улиците и всичко се беше покрило на хлад под някоя сянка.  Вървях по почти безлюдната улица,  следвах  сянката на стрехите и търсех прохлада.
                       Изведнъж някой отстрани силно ми извика
                        - Ей, момче я ела тук! Озърнах се, бях сам на улицата и човека от отсрещната страна  ме викаше настоятелно и със жестове ме  приканваше да отида при него. Пристъпих плахо, озъртайки и все така невярвайки на повика. До този човек имаше един стол на който той навярно преди това седеше и след като ме е видял си направи труда да ме извика.
                        - Я, влез тука в моя магазин, за да видиш каква стока имам - почти властно нареди той. Аз започнах да се оправдавам, че съм тръгнал по друга работа, че бързам и сега нямам намерение да гледам неговата стока. Още повече, че този търговец продаваше платове за дрехи.
                       - Аз знам, че няма да купуваш, знам, че не си тъгнал по магазините, но те моля ела да ми видиш стоката - каза той и ме поведе в тъмния магазин. Потопих се в миризмата на платове, а полумрака  затвори очите ми. Около две - три минути ми бяха необходими за да свикна с новата обстановка.
                        Търговеца бързо обиколи тезгяха, покатери се на един рафт и започна да смъква топове с плат - черни, цветни, бледи , бели ... Цялата маса се изпълни с  десетина топа плат. Той с увлечение започна да ми разправя за всеки един от тези платове...
                       - Виж, това е английски габардин - идеален за костюм. Имам и малко друг вид.  Виж този,  той  пък е шевьот от Франция, но ако искаш имам и други цветове. За майка ти имам ето тези красиви цветове за поли и рокли. Имам и коприна.... Виж какви хубави цветове имам...
                      Аз го гледах с недоумение и търпеливо изчаках да си произнесе възхвалата на собствената си стока. След около половин час беседата завърши, търговеца ми се извини за изгубеното време и с добри пожелания ме отпрати отново на горещата улица....

                       Дълги години аз си спомнях за този случай, когато ходех в града по работа и се чудех за какво беше този огромен труд на търговеца,  да показва на един младеж - почти дете изобилието си от стока в магазина. След това се досетих, че в горещия ден, когато улиците са пусти, той - търговеца е намерил едно дете за да му предложи своята реклама. Това дете ще се срещне с други хора, със своите родители, близки и познати и неволно в разговор ще стане някога дума за дрехи и костюми, за сватби, годежи, балове и вечеринки.... Тогава това дете, този вече младеж ще сподели с останалите какво е видяло в един горещ  летен ден в един магазин в който той при нормални условия никога не би стъпил...
                        Този търговец и без това неправещ нищо в това горещо време беше свършил една огромна работа - беше си направил една прекрасна реклама на своята стока.
                       Единствено човек, който мисли за работата си, обича я и я работи от сърце може да направи  този жест.

                    
                                            МЛАДАТА КРАСАВИЦА И КУНДУРДЖИЯТА

                        Имало едно време в един град   майстор на обувки,  тези майстори  в миналото се  наричали кундурджии. Той правел различни видове обувки - мъжки, дамски, детски, ниски и високи. При него идвали много хора, поръчвали си обувки. 
                       Майстора работел добре и съвестно изпълнявал поръчките си. Радвал се на добра клиентела, която постоянно нараствала... И зиме и лете майстора работел и не оставал без работа. 
                        Един ден  при майстора в ателието му влязла една красива млада дама. Сякаш слънцето влязло в неугледната работилница. На майстора му станало много приятно една такава красавица да го удостои със своето внимание и да влезе в магазинчето.
                       - Добре дошла млада госпожице - рекъл майстора, на какво дължа вашето посещение?
                      - Искам да си поръчам при вас едни хубави, червени лачени обувчици, можете ли да ги направите?
                       - Разбира се, че мога да ги направя, но преди това ще трябва да ви взема мярка на краката, да изчакате  около месец, защото имам доста поръчки,  а  след това да дойдете и да си ги вземете.
                       Девойчето се усмихнало, съгласило се на условията на майстора, сбогувало  се и тръгнало  да си отива....
               
                      Минали ден, два, седмица....  Любопитството на    младото момиче до къде е стигнал с поръчката майстора кундурджия не му давало мира нито денем, нито нощем.... То постоянно си мислело все за обувчиците, докато не се решило да влезе при майстора и да го попита какво става с поръчката.
                     Един ден момичето влязло в работилницата.
                     - Майсторе, помниш ли ме, преди седмица поръчах едни червени лачени обувки при теб? Какво става с тях - готови ли са?
                     Майстора погледнал изпод вежди, мислено прехвърлил всичките си клиенти през ума си и казал:
                   - Неее, още не са готови. Нали ти казах, че ще са готови след месец, а ти ги поръча при мен преди седмица.
                   - Ама майсторе, работиш ли ги?
                   - Да! - Казал майстора и продължил да работи....
                  На следващия ден любопитството отново обхванало младата дама и тя пак отишла в работилницата...
                   - Майсторе, пак съм аз - какво става - работиш ли обувките ми!
                   Пак същия отговор...
                   - Ама майсторе, много ти се моля, нека да видя до къде са стигнали обувките ми - искам да им се порадвам ....
                   - Не може сега, не са за гледане - казал майстора и продължил да работи.
                   Младата дама, обаче била настоятелна.
                    - Нека, ама нека да ги видя и след това няма да те притеснявам майсторе...
                    - Млада и красива госпожице - казал стария майстор, твоите обувки в момента изглеждат също както ти изглеждаш при ставане от сън - с раздърпана  коса, надути очи, подпухнало лице....  Когато работата стигне до там, че бъдат завършени ще можеш да ги видиш, също така както ти се показваш на хората когато си умиеш лицето, срешеш си косата и си приготвиш тоалета....
                   Младата дама се зачервила от срам, засрамила се заради  своето нетърпение и бързо напуснала магазинчето....
                   До края на поръчката тя не притеснявала повече майстора, но научила един много важен урок - трябва да сме търпеливи и да се наслаждаваме на готовите, завършените неща в живота си и едва тогава да им се радваме и да им даваме своята оценка.

     
                   Така в годините минаваха  посещения ми при моя приятел - майстора дърводелец. При всяко едно посещение научавах по нещо ново и интересно. Случките от миналото ставаха  редовна тема на разговорите. Зиме, когато снега наваляваше и студ  покриваше земята в работилницата му беше топло и уютно.  Миришеше на дърво и да  стоиш до късно в сладки приказки беше едно удоволствие. 
В тези посещения аз "купих" доста похвати от дърводелския занаят. Научих доста в областта на столарството и производството на различни мебели.
                 
                    Завърших  училище, казармата и след това започнах работа.  Посещавах стария майстор и все така обсъждахме живота, политиката, миналите събития и винаги научавах по нещо ново. Израстнах  в професионално отношение, а междувременно и той се зае да си прави нови машини. Правеше ги сам, ходеше, разглеждаше различни машини, търсене приятели (в това число и мене) за да му съдействат и направят някоя част.  Желанието му за работа беше огромно. За него всичко беше само работата. С нея той си лягаше, с нея се събуждаше. Неговия живот беше  работа.  Характера му, като на всеки голям майстор беше самоуверен, сприхав към тези, които не разбираха нищо от занаяти и техника.
                     Много сме говорили на тема бъдеще, притесняваше се за бъдещето, защото не виждаше бъдеще за занаята си след като имаше две дъщери. Той искаше да работим заедно, да се отдам на дърводелския  занаят и така да се запази още  години...  Аз се бях насочил в други области и исках да се изявявам в други сфери и дърводелството го имах само като още една придобивка, още повече, че от баща си също съм научил доста неща в тази област.
                     Интересувах се от художествената обработка на дървото, на камъка, търсех нови поприща за реализация. Научих от този майстор много истини за духовната страна на  занаятчията. Пред очите ми при посещението винаги беше портрета на Ботев. Родолюбието,  патриотизма, честността и справедливостта бяха неизменни негови спътници.
                      Неусетно се редяха годините  събитията  следваха едно след друго. Промени се България, промениха се много хора, навиците им, но този майстор си остана същия - един великан на духа и занаята, който винаги отстояваше своите принципи във всичко и навсякъде. Имаше грижи, притеснения, разочарования, но  продължаваше напред.

                       В един топъл летен ден камбаната жално се обади. Излязох  на улицата и от моята комшийка разбрах, че вчера е починал този мой приятел, а сега започваше  опелото в църквата.  Научил в последния момент, аз останах като подкосен, влязох, преоблякох се и хукнах  към църквата, която е на около 200 метра от нас.
                         Влязох вътре, а там  20 -30 човека изпращаха за последно майстора към вечното му жилище.... В главата ми се въртяха събития от близко и далечно минало, неможах  да си събера мислите, объркването беше пълно...  Сбогуването  мина бързо, изнесоха ковчега и  цялата процесия се насочи към гробището.  Стигнахме, разтовариха ковчега от ремаркето и носачите го понесоха към гроба. Тогава един от хората ми викна:
                          - Стефко, я донеси капака на ковчега, че пропуснахме да го вземем.
                          Взех в ръце черния капак с кръст, направен от фазер. Лек като перце в ръцете ми този капак извика толкова размисли в този момент, които винаги ще помня докато съм жив.
                          Този селски човечец, майстор със златни ръце, с огромен дух, направил през живота си толкова красиви и истински неща, зарадвал стотици хора с майсторството си не заслужаваше тази участ, да бъде поставен в този фазер.
                           От очите ми се стичаха сълзи. Едва сега осъзнавах величието на един обикновен човек предал на хората от своите добродетели...
                            Хвърлихме по шепа пръст за Бог да прости и си тръгнахме....
                     
                            За мене остана удовлетворението, че можах да направя надгробния паметник на този велик майстор
.
                 
                            Бог да те прости, майсторе,  да бъде  вечна твоята памят!
                         
                                                                    Почивай в мир

               
                   

                                                          

            
                        
                         
                                                        
                                              







Гласувай:
26



1. tit - този майстор се е поставил в сърцата на много хора,
26.12.2012 19:19
да живее в тях и в разказите им!:))
Това е най-добрата памет.
Честито Рождество Христово!:)
цитирай
2. mt46 - Поздрав, приятелю!
26.12.2012 20:00
Много хубави разкази си написал за майстори от старо време! С почит!...
цитирай
3. tota - Стефане,
26.12.2012 20:23
докосна ме с твоите разкази за майстора, твой учител. Не всеки може да бъде удостоен за майстор!!
От ръцете на този майстор са оживявали предмети, които са радвали хората. Защото в тях е влагал своите умения и душа на творец!!

Жив е споменът за него щом ти пишеш с благост и почит за него!!

Честито Рождество Христово!
цитирай
4. анонимен - Това са майстори!
26.12.2012 22:26
Тези, които ги помнят, които оставят красота и добро за другите. Честита Коледа! ;)
цитирай
5. kasnaprolet9999 - Такива хора са редкост, направо си е ...
26.12.2012 23:34
Такива хора са редкост, направо си е късмет да попаднеш на тях, защото са солта на живота. И той е имал късмет да попадне на човек като теб, който да го оцени по достойнство. Разчувства ме, много е истинско.
цитирай
6. veninski - Бог да го прости! Честит ...
27.12.2012 07:17
Бог да го прости!



Честит имен ден, приятелю!

Желая родопско здраве и дълголетие, човешка топлина и обич и много успехи в личен, семеен и професионален план!

http://vbox7.com/play:d25974b2
цитирай
7. julia13 - Честита Коледа, приятелю,
27.12.2012 11:00
в тези светли дни си правим равносметка, спомняме си за обичаните хора, за техните и нашите дела, ПОКЛОН пред тях!
Искам да ти кажа, че има периоди от нашият живот, когато се появява УЧИТЕЛЯ, но мъдрите хора казват, че това става, когато ученикът е готов за това!!!!! Замисли се не е ли така?!
Поздрави!
цитирай
8. mrazekoff - Наистина остава и след
27.12.2012 11:15
tit написа:
да живее в тях и в разказите им!:))
Това е най-добрата памет.
Честито Рождество Христово!:)


себе си. Отдавна исках да споделя това, което бях научил от този човек. Аз бях задължен да го отбележа, въпреки, че са изминали доста години от както ни напусна.
Благодаря, за коментара!
Хубави зимни празници ти пожелавам!!!!
цитирай
9. mrazekoff - Марине, знам още много
27.12.2012 11:16
mt46 написа:
Много хубави разкази си написал за майстори от старо време! С почит!...


случки от старо време, но все не ми достига кураж да ги представя, защото си мисля, че няма да са интересни за хората.
Хубави празнични дни ти пожелавам!!!!
цитирай
10. mrazekoff - Ати, благодарността няма
27.12.2012 11:20
tota написа:
докосна ме с твоите разкази за майстора, твой учител. Не всеки може да бъде удостоен за майстор!!
От ръцете на този майстор са оживявали предмети, които са радвали хората. Защото в тях е влагал своите умения и душа на творец!!

Жив е споменът за него щом ти пишеш с благост и почит за него!!

Честито Рождество Христово!


срок за годност - нея или я има, или я няма! Аз като се върна в спомените си откривам много бисери "подарени" ми от хора, които не са между нас. Тези бисери са ме изградили като човек, като личност и на тези дарители аз дължа това мое уважение.
Благодаря ти, за хубавите думи в коментара ти!
Нека да са красиви иусмихнати дните на новата година към теб и към всички около теб!!!!
цитирай
11. mrazekoff - Благодаря ти, майсторе!
27.12.2012 11:22
gogi6666 написа:
Тези, които ги помнят, които оставят красота и добро за другите. Честита Коледа! ;)


Нека да са спорни дните от новата година към теб и твоите близки!
Весели празнични дни ти пожелавам!!!!
цитирай
12. mrazekoff - Невена, ние сме щастливци,
27.12.2012 11:25
kasnaprolet9999 написа:
Такива хора са редкост, направо си е късмет да попаднеш на тях, защото са солта на живота. И той е имал късмет да попадне на човек като теб, който да го оцени по достойнство. Разчувства ме, много е истинско.


че имаме възможност да срещнем през живота си хора, които ни "преподават" своите уроци постоянно. Ние сме щастливци, че срещите ни с тези хора - добри, или лоши ни дават възможност да израстваме в духовен план и да се оформим като Хора с главна буква....
Красиви и усмихнати празници ти пожелавам!!!!
цитирай
13. mrazekoff - Благодаря ти, Васко, за
27.12.2012 11:30
veninski написа:
Бог да го прости!



Честит имен ден, приятелю!

Желая родопско здраве и дълголетие, човешка топлина и обич и много успехи в личен, семеен и професионален план!

http://vbox7.com/play:d25974b2


хубавите думи, за коментара, за пожеланията!
Радваме се, когато срещнем хора, които без да искат ни учат и ни даряват с мъдрост, талант и човечност. През живота ни през нас преминават безброй събития, личности, впечатления... Ние жадно ги поглъщаме, изграждаме си собствено Аз и след това с него оформяме следващите след нас...
Хубави новогодишни празници ти пожелавам на теб и на всички около теб!
Красиво посрещане на новата година!!!!
цитирай
14. mrazekoff - Юлия, приятелко,
27.12.2012 11:34
julia13 написа:
в тези светли дни си правим равносметка, спомняме си за обичаните хора, за техните и нашите дела, ПОКЛОН пред тях!
Искам да ти кажа, че има периоди от нашият живот, когато се появява УЧИТЕЛЯ, но мъдрите хора казват, че това става, когато ученикът е готов за това!!!!! Замисли се не е ли така?!
Поздрави!


уроците постоянно ни съпровождат и ни оформят като личности в този живот.
Добри или лоши тези уроци ни движат напред във вечността.
Красиви празници ти пожелавам!!!!
цитирай
15. katan - Честит имен ден, Стефане! Благословено да е името ти!
27.12.2012 11:52
Много ме развълнуваха твоите спомени и разказите на МАЙСТОР БЕЛЧО.
"Човек е жив, докато е жива паметта за него".
МАЙСТОРЪТ е жив чрез твоите спомени. Ще бъде жив и чрез разказите ти за него.
Хубав човек си, Стефане. Добър човек си!
Да си жив и здрав и да не спираш да пишеш и твориш!

Поздравявам те двойно и тройно!
цитирай
16. mrazekoff - Катя, толкова добре си го написала,
27.12.2012 14:15
katan написа:
Много ме развълнуваха твоите спомени и разказите на МАЙСТОР БЕЛЧО.
"Човек е жив, докато е жива паметта за него".
МАЙСТОРЪТ е жив чрез твоите спомени. Ще бъде жив и чрез разказите ти за него.
Хубав човек си, Стефане. Добър човек си!
Да си жив и здрав и да не спираш да пишеш и твориш!

Поздравявам те двойно и тройно!


че не знам какво повече мога да кажа.
Пожелавам ти много светлина през новата година, хармония и усмивки да има в дома ти!!!!!
цитирай
17. tili - Честито Рождество
27.12.2012 21:16
и честит имен ден, Стефане!
Човек е жив, докато го помнят. И ти сега обезсмърти твоя стар приятел и наставник с тези хубаво написани истории.
цитирай
18. mrazekoff - Наистина, Лили,
27.12.2012 21:56
tili написа:
и честит имен ден, Стефане!
Човек е жив, докато го помнят. И ти сега обезсмърти твоя стар приятел и наставник с тези хубаво написани истории.


човек живее в спомените на другите. Всеки пречупва през собственото си съзнание образа на човека отсреща, дава му някакво определение и така през годините оформя своето впечатление. От едни впечатленията са добри, други не дотам, а от трети са отлични ...
Пъстър е живота, хората които срещаме са различни от от всеки един човек ние получаваме по един урок - урок на живота ....
Красиво посрещане на новата година ти пожелавам!!!!
цитирай
19. boliarkabg - Бог да го прости
28.12.2012 12:16
винаги съм се прекланяла пред тези българи. Наред със занаята у тях е имало всичко друго-най-много българщината. Като си помисля,че тогава не са можели да "кликнат" и да получат информацията. Не само са творели, а са търсели новото, успявали са да го намерят и приложат. Днес в тези големи градове, сред непознатите хора трудно се откриват такива "бисери".
Благодаря ти, Балканджийо!
цитирай
20. monaliza121 - Жив и здрав и името ти с теб!:) Ти си ...
28.12.2012 15:19
Жив и здрав и името ти с теб!:)
Ти си от незабравящите!:)
цитирай
21. makont - Вълнуващо разказан спомен за един истински човек.
28.12.2012 15:20
Всъщност той е жив завинаги в сърцата Ви и винаги ще го спомняте с добро. Светла му памет.
цитирай
22. mrazekoff - Милке, балканджийке, ти правиш някакъв
28.12.2012 17:58
boliarkabg написа:
винаги съм се прекланяла пред тези българи. Наред със занаята у тях е имало всичко друго-най-много българщината. Като си помисля,че тогава не са можели да "кликнат" и да получат информацията. Не само са творели, а са търсели новото, успявали са да го намерят и приложат. Днес в тези големи градове, сред непознатите хора трудно се откриват такива "бисери".
Благодаря ти, Балканджийо!


паралел между хората от миналото и нас, които сме сега...
Няма място за сравнение... Ние станахме мекотели, които съществуват. Ние загубихме духа си, възпитанието, традициите, преиначихме великия си фолклор, за да го сравним с "модата на Запада".
Титаните, които са били преди време по нашите деди са отстоявали всичко - сурови като характери, но съ горещи сърца!
Много може да се изпише на тази тема.
Благодаря ти за посещението и коментара.
Нека новата година да ти донесе най-голямата радост за която жадуваш!!!!!
цитирай
23. mrazekoff - Благодаря ти, Тинка,
28.12.2012 18:01
monaliza121 написа:
Жив и здрав и името ти с теб!:)
Ти си от незабравящите!:)


за краткия коментар и най-вече за последната му дума.
Това показва, че имам приятели, които да ме зареждат със своето присъствие.
Красива нова година ти пожелавам, съпроводена с много светлина и усмивки, за теб и за всички около теб!!!!
цитирай
24. mrazekoff - Мая, човека (Бог да го прости!) си
28.12.2012 18:04
makont написа:
Всъщност той е жив завинаги в сърцата Ви и винаги ще го спомняте с добро. Светла му памет.


отиде преди много години, но аз бях длъжен да го спомена, да покажа неговия образ, такъв, какъвто го помня от преди време.
Нека да има още много такива хора, които да ни впечатляват с присъствието си, за да ни чертаят пътя през времето ....

Красива и щастлива нова година ти пожелавам!!!!
цитирай
25. zvezdichka - Щастливец си,
07.02.2013 13:18
че си попаднал на такъв човек, че ти е бил за пример и че те учел и напътствал.
Много интересно ми беше да прочета всичките истории, които си разказал от онова време. И разкавай още, защото когато бъдат разказани, тогава се помнят иначе се забравя. А онова време отминава и хората, които са живели в тези дни. А на мен ми е интересно, така, че продължавай да пишеш и твориш!
цитирай
26. mrazekoff - Цанке, отдавна исках да непиша
07.02.2013 13:44
zvezdichka написа:
че си попаднал на такъв човек, че ти е бил за пример и че те учел и напътствал.
Много интересно ми беше да прочета всичките истории, които си разказал от онова време. И разкавай още, защото когато бъдат разказани, тогава се помнят иначе се забравя. А онова време отминава и хората, които са живели в тези дни. А на мен ми е интересно, така, че продължавай да пишеш и твориш!


нещо за този мой приятел. Радвам се, че ви е харесало написаното. Радвам се, че можах да почета неговата памет с истории, които щяха да останат неразказани.
Благодаря ти за посещението и коментара!
Пожелавам ви много настроение!
цитирай
27. anonimen65 - chudesno vuzpriemane na okolnia sviat
12.02.2013 04:39
ot hora priroda material rabota.i umenie da se predade uvlekatelno za drugite.nikak ama nikak ne e losho s tova useshtane za krasota s tazi dushevna blagost s tova dulboko pronikvane v choveshkata dushevnost da produljite da spodeliate spomenite si v chudesnite razkazi.viarno e znachi ,che ot vsiako durvo svirka ne stava,i che maistor s kakvoto da se zahvane maistorski shte go napravi dori i za purvi put da opitva:)
цитирай
28. mrazekoff - Благодаря ти, Роксана,
13.02.2013 19:43
anonimen65 написа:
ot hora priroda material rabota.i umenie da se predade uvlekatelno za drugite.nikak ama nikak ne e losho s tova useshtane za krasota s tazi dushevna blagost s tova dulboko pronikvane v choveshkata dushevnost da produljite da spodeliate spomenite si v chudesnite razkazi.viarno e znachi ,che ot vsiako durvo svirka ne stava,i che maistor s kakvoto da se zahvane maistorski shte go napravi dori i za purvi put da opitva:)


за посещението и коментара! Наистина темата е голяма и може да се погледне от различни ъгли. В случая, обаче най-важното е моето отношение към една достойна личност, която е дала много на хората около себе си.
цитирай
29. anonimen65 - da
14.02.2013 04:28
taka e za pisheshtia ,a za chetiashtia osven izkazanoto toi pretseniava i dushevnostta i umenieto na avtora:)otgovora ti podskazva prisushtoto za tvortsite mislene.:)
цитирай
30. mrazekoff - Благодаря,
15.02.2013 08:36
anonimen65 написа:
taka e za pisheshtia ,a za chetiashtia osven izkazanoto toi pretseniava i dushevnostta i umenieto na avtora:)otgovora ti podskazva prisushtoto za tvortsite mislene.:)


за посещението и анализа!
С пожелание за спокойни почивни дни!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mrazekoff
Категория: Други
Прочетен: 1884934
Постинги: 134
Коментари: 3033
Гласове: 52824
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031