В основата на тези размисли стои постингът "Общата култура е въпрос на личен избор", публикуван в блога на Катя - katan. В коментара си написах, че съм съгласна с мнението на неизвестния ми културен корифей Мон Дьо. Не го познавам, защото съм проста - не гледам "Нова", не чета "Блясък" и не ходя в "Биад" в потвърждение на тезата, че общата култура трябва да е въпрос на личен избор. За ужас на анонимните си възпитатели, ходя по опери, галерии и музеи и не страдам от това, че не различавам манекенките и чалгариците.
      Аз наистина смятам, че възпитание, образование и обща култура са различни неща и стоят на различни стълбички в живота, степенувани по признака доброволност. Тъй като възпитанието започва най-рано, при него имаме най-малко възможности за избор, не само защото малкият човек не може да се измъкне от захвата на семейните влияния, а и защото семейството е основната клетка, в която ценностите, вярванията и моделите на поведение се научават, споделят и предават от поколение на поколение. С други думи, каквото ти отпечатат в съзнанието първите седем години, трудно се изтрива. Може да се скрие, да се опиташ да се оттласнеш от него, но то все пак остава. По отношение на образованието имаме малко повече възможности за лавиране, защото човешкият мозък, за щастие, бързо забравя това, което не иска да знае, и в общи линии трайно остава знанието, подкрепено с мотивация. Виж, общата култура е изцяло въпрос на избор, доколкото ние си я подреждаме в определени архитипове, съвместими с природните дадености (интелигентността) и ценностите ни. Трябва да имаме свободата да избираме от всичко, което животът ни предлага извън стандартното образование. Не че последното не дава обща култура, но то е само база и все пак не се получава доброволно, т.е. подлежи на забрава. Това, което трупаме самостоятелно - поради интерес, социални влияния, семеен отпечатък или възприети национални културни норми - това е истинската обща култура на човека. В контекста на казаното, подозирам корифея Мондю в дезориентация и объркване, но и не очаквам един журналист да е чел Касарян или Хофстеде. Все пак си мисля, че коментираният обект, по повод който е казана фразата, просто не е бил научен и това е трябвало да стане много, преди да започне да трупа обща култура.
      И тук идва важното: кой те учи да избираш и от какво избираш. Аз не намирам лицеприятен отговор и на двата въпроса. Децата се възпитават от всичко друго и от всички други, но не и от семейството, защото родителите се борят за насъщния, за бъдещето, за да емигрират, срещу системата... Все едно, нито една причина не е нито смислено обяснение, нито смислено извинение. А изборът става при твърде лошо съотношение между признатата стойностна култура и масовата култура. За съжаление, у нас масовата грубо доминира и означава преобладаващо чалга. Не, не! Не говоря за поп-фолк! Той се оказа сравнително невинен. Говоря за ужасяващата чалга в политиката и четвъртата власт, особено в електронните медии. Като се изключат БНТ, БНР и Bulgaria on Air, всичко останало е силикон, слуз и лица, незатормозени от мисъл. В политическите кръгове изключенията са още по-малко.

      По този повод се сетих за едно много важно културно събитие, което в масовото преселение към морето и Гърция в дните около Съединението не можа да се превърне в новина. Аз също се правих на природоизпитател и пропуснах да го отбележа. А е значимо, особено в контекста на медийното вторачване в т.н. випове.
      Журито на фестивала "Любовта е лудост" даде голямата награда на руския филм "Два дни". Честно казано, учудих се, защото тук руското кино все още се поставя в графата "Хубав ли е филмът или е съветски?" Учуди ме и това, че е награден филм на Авдотя Смирнова, която не е от киноаристократите, абонирани за награди. Но пък е такова нестандартно, чепато, устато и на себе си приличащо творение на семейство от сой, че може да каже всичко, и дори цензурата я поставя в графата "селския луд" и не я закача. Още повече, че щурата Дуня е омъжена за Анатолий Чубайс и има пълната свобода не само да пъхне пръст в раната, но и да го завърти. И понеже съм почнала с учудванията, да ги изчерпя: нямам отговор на въпроса как така журито оцени филма, а не видя изключителната игра на Ксения Раппопорт и Фьодор Бондарчук и наградите за главни роли отидоха при други. Но да не сме толкова претенциозни!.
      Разбира се, аз не съм критик и не мога да направя културологична дисекция на филма, мога само да изкажа лични впечатления и да изразя емоции. Ако някой се почувства засегнат от мнението ми, предварително моля за извинение.
      "Два дни" е лирическа комедия - жанр, който е много удобен за режисьора да те накара да се смееш час и половина и после три дни да ти се плаче на глас. Даже в случая три дни е малко, на мен ми се приревава всеки път, когато се сетя за някои сцени и диалози. Сюжетът е простичък - един местен велможа, облечен с власт, се опитва да унищожи музея на позабравения руски класик Щегловитов, разположен в красиво, тихо имение, и на негово място да построи резиденция. На помощ идва заместник-министър от Москва, който най-неочаквано се влюбва в млада изследователка на живота и творчеството на писателя, работеща в музея и живееща в близкото село. Както често си случва в руските филми, той я гони, тя бяга и... накрая я хваща. Нищо интригуващо като действие, не се стреля и накрая всички остават живи. Физически. Но филмът е пълен с мъртъвци - музейните работници, посетителите, губернаторът, столичният чиновник и най-вече руската култура. Накрая някак постепенно отчаянието отстъпва мястото си на нещо като оптимизъм, защото зрителят неусетно разбира, че цинизмът може да се лекува с любов.
      Във филма има потресаващи сцени, в които гротеската е доведена абсурд. Например директорът и уредниците разхождат височайшите си гости из музея, ходейки на колене, защото смятат, че такава е позицията на културата. Изследователката на писателя свързва двата края като отглежда кози и кокошки и в една от знаменитите сцени оборът се стоварва върху нея, докато дои козата. Но най-впечатляващ е един диалог на маса, в който между тостовете и подканянията "А вы кушайте, кушайте!",  представителят на държавната машина изразява своето мнение за класическата литература. Струва си да се прочете. Не ми връзвайте кусури за превода, който е направен по слух:

Дроздов (зам.-министър): "Знаете ли, Владимир Николаевич, аз отдавна смятам, че изобщо руската класика трябва да се забрани, във всеки случай в училището. Възрастните нека да четат, а виж, на децата не трябва да се мътят главите."
Владимир Николаевич (директор на музея): "А това защо?"
Дроздов: "Защото младият човек влиза в живота с някакви диви представи. На нищо не учи вашата класическа литература. Няма такива мъже, такива жени, такива отношения. Няма. Може някога да е имало, но сега със сигурност няма. Човек, който е повярвал в такива идеали, не го чака нищо друго в живота, освен разочарование. Няма такива светци като княз Мишкин, такива порядъчни като Татяна Ларина. Няма."

     Това, мисля си, е поантата на филма, въпреки че е казано в началото. И не само! На действителността въобще. Големите творби са големи, защото са универсални. Този руски филм не е само руски. Ако се върнем към възможностите за избор на индивида да изгради общата си култура у нас, няма да е трудно да се досетим, че в продължение на 20 и повече години сме свидетели на безброй подобни сцени, на целенасочено опростачване, което много напомня мнението на цитирания номенклатурчик. Е, не са забранили Вазов и Йовков, но не може да се отрече, че сиротното им присъствие в живота ни е сведено до определен брой страници в учебника. Ами да забранят официално всичко стойностно, че поне да не се ядосваме. И без това пари за култура, образование и наука няма, поне и илюзии да няма. Пък и четвъртата власт отделя повече внимание на гей парадите, голите снимки на поредната силиконка, поредния любовник на n-тата новоизлюпена миска с мозък на врабче, а забравиха кръглата годишнина от смъртта на Христо Фотев, безкрайните съдебни саги около музея на Яворов, съсипаните от дъждовете картини на Майстора в художествената галерия в Кюстендил, превръщането на театрите в бастион на халтурата... Ако забранят всичко стойностно, постепенно ще се научим да ценим Преслава, Комиците, Иван и Андрей, а VIPовете ще започнат да ни изглеждат съвсем very important и може някой ден комбинацията от бюст и задник да ни заприлича на person. Който не иска, хапчето "Терминал 2" и...  Аз не вярвам, че нещо вече може да се промени :(

За гостите на блога, които ценят стойностното кино:



     Понеже филмът е без превод и знам, че много хора няма да го изтърпят, това е част от саундтрака:
 


     Странен се получи този постинг - мешавица от социално-културна драма и мелодрама. Явно архитиповете ми са такива :)

P.S. Ако си мислите, че имате пропуски в културата или сте забравили кой е Щегловитов, имам изненада: такъв няма. Обаче аз точно така си помислих и доста се засрамих. Да не съм го чела - иди-дойди, но чак да не съм го чувала! Дълго рових, докато открия едно интервю, в което Авдотя Смирнова, (тя също е и съсценарист), обяснява, че това е събирателен образ на руския класик. Нещо като "всички вкупом постепенно избледняват"..., което си е истина.

постепенно избледняваме...
(преди филма го казвам, пък след това ....)

значи не всички забравят!


http://mdoneva.wordpress.com/2012/09/21/edinprekrasenden/#jp-carousel-7652

Заинтригува ме за филма:)

а е и начало на всичко.Всъщност кое - кое поражда - образованието - любовта към другите,различните или любовта към тях ни подтиква към образование ?

Телевизиите рядко излъчват стойностни филми...

Меркантилен свят - продажни типове в общественото пространство! Откъде изпълзяха и олигавиха всичко, което наричаме стойностно... Доста размисъл блика от постинга, Глухарче. Замислен, пожелавам спокоен и чист ден ;)

И да се поставят на определеното им от живота стъпало, а не изкуствено да бъдат въздигани...
Яд ме е, че тези хора дори не са посредствени... Посредствените са гении в морето от простотия!

Вече писах в блога на Катя, че и аз не виждам изход...

И аз много съм се чудила как я докарахме до това дередже виповете да са морални деградати, обаче фактите са си факти. Щом така се случва, значи нацията го приема. В този смисъл официалната забрана наистина би ни спестила всички илюзии.
Между другото, познавам персоната, която предизвика вълната в Интернет. Тя не е нито толкова проста, нито толкова неука, а във Виена е ходила и няма как да не знае, че е в Австрия. Друг въпрос е защо се е съгласила да се гаврят с нея, сигурно за пари.
Поздрави за постинга! Бих казала, че и ти си бръкнала с пръст в раната и си го завъртяла.
Благовеста

Дълго е ... и филм, сега не мога... пак ще дойда!:)

"А най-виновни сме ние, защото си траем и търпим боклуци да се учат да стрижат на нашите глави във всички области на обществения живот. "
Това е есенцията. Иначе многословие с уклон към празноговорене можем да си спретнем по всяко време. И без бутилчица. И аз не съм чел Касарян...и кой беше още?...:) И какво от това? Можеш да ме обвиниш в непълноценност, няма да ти се разсърдя. Ама и аз ги праскам едни емоционални, ще извиняваш. :)
А за МД няма нужда да се правим, че не го забелязваме, както да се правим, че не забелязваме какво става и тук, в този сайт. Да, сигурно нямам право да говоря така-кой съм аз, освен това моите уважения, че си се изхабила психически да пишеш до МОН, а може и до други места. Случвало ми се е и на мен да се напрвя на глупак и да вдигна телефон и да си помисля, че нещо ще променя в системата. НИЩО. И продължава все така. Те вече го забраниха стойностното, по най-различни начини. Ето ти един пример от тук - ако взема да рецитерам класически бългаски стихотворения тук, в постинги, колко прочита мислиш че ще имам. Не говоря за мои "мъдрости" или да се правя на велик. Добре, не поглеждаш първа страница - какъв е тогава начина да те прочетат повече хора, без да правиш манипулации с прочитите и без да се държиш като абсолютен боклук. Погледни я все пак и днес тази първа - и виж един от начините да се заплюе всичко стойностно. Дори и тук. А по медиите - то е ясно. Едни мишленца - мондьо, пондьо, кондьо,цондьо и т.н. и т.н. И всички си приличат поне по едно- по това че са мишки. И аз не вярвам, че нещо ще се промени като цяло. А в частност - все още имаме възможност да мърдукаме, да се възмущаваме и дори и понякога да се наслаждаваме на нещо наистина стойностно. Може би те питах вече веднъж - къде са според теб младите хора -тук в блога не ги виждам примерно - да прочетат, да не се съгласят с мен, да поспорим, да ме научат на нещо. Къде са? И така си върви... А ние тук се възмущаваме. И филми понякога гледаме... :))) Тюрлюгювеч от мисли и емоции...

Чайче, твоето не е "мешавица от социално-културна драма и мелодрама", а първостепенна народопсихология.

След Иван Хаджийски /"Бит и душевност на нашия народ" и "Оптимистична теория за нашия народ"/ не бях чел по-проникновено навлизане в някои съществени явления от нашия живот, застрашаващи да се превърнат в трайни тенденции от съвременната народопсихология на българите.

Писателят Георги Марков в "Задочни репортажи от България" разказва как един кръчмар в Родопите о поставил на стената надпис : "Тука е така!". Той самият се намесва в разговорите на клиентите си, дава мнения от последна инстанция, а който му противоречи, го бие или изпъжда от кръчмата. И голямият писател казва по този повод за порядките в България: "Над цяла България трябва де се опъне един лозунг:

"Тука е така!"

Поздрави!

споделям мислите ти... и заставам зад всяка твоя дума...
от първата до последната... поздравявам те за така
чудесно изразеното мнение... сърдечно..

Скоро един келеш ми каза, че всеки, който гледа опера, е изчезващ вид, защото това било музика от умрели за умрели. И формално е прав, Мара отварачката и тия, дето се друсат на "песните" й със сигурност са живи, пак формално.

Да, съществуват! Знаеш ли, много се дразня, когато някой дращи, но този сладурски надпис се появи на култово място в особено време и много ме зарадва, защото разбрах, че някой се е размедузил щастливо :) Не знаех, че има снимки. Блатодаря!

Не зная кое кое поражда, и двете са бифуркации, които могат взаимно да се пораждат. Според мен важното е да не изчезват едновременно и двете.
Поздрави!

Откъде изпълзяха ли? Не знам. Мисля, че винаги ги е имало. Това са бурените, които по време на соца бяха най-страхливи и не смееха много да се кокошинят. Сега за пари... Какво да ти разправям! Щом за културен корифей минава Герговата невеста, ега ти и културата. Това е положението!
Да живее спасенитео Интернет :)

Няма да го прочетат, защото няма да се разпознаят. Боклуците се изживяват като дар за света. Пък и да прочетат, все тая. Системата е за подмяна, не хората. Хората са жертви на липсващите приоритети.
Със сигурност няма изход. Нали знаеш какво е казал Айнщайн: "Не можеш да решиш един проблем, докато оставаш на нивото на мислене, на което си бил, когато си го създал." Обаче аз не само не виждам промяна на мисленето. Напротив! Самото мислене е на изчезване.

За тези, които искат да гледат филма с бълг. субтитри - в masters-tb.com.
Не се надявам дори, някога масовата култура да стане стойностна:(
Поздрав, Чайче, за емоционалния постинг!
Кой те учи да избираш? На първо място-семейството, на второ-образованието.
Няма как да заобичаш операта, ако си израстнал с кючек.
Хуваба вечер!:)

Много хубава статия, Чайче!
Права си за всичко. Мислех обаче, че става въпрос за общата култура на децата, и подрастващите, тъй като духовния, и моралния упадък започна да се забелязва осезателно от преди 15-20 години. А за децата за общата култура е решаващо възпитанието, за мен това е 1 към 1. За порасналите, да, въпрос на избор е, доколкото им позволява "закваската", получена в първите седем години.... За вината на родителите няма да се повтарям и тука, знам, че и те са притиснати от тежките икономически условия в държавата ни, но при добро желание може повече да се постараят за децата си.
Поздрави!

.....АРЕСА НИ...ИМАЛО И НОРМАЛНИ...!

...Аз не вярвам, че нещо вече може да се промени :( ".....МОЖЕ....!

Като знаеш какво е положението, защо се върна? М? Знам, знам, зараза е :)))
И за персоната знам, въпреки че няма нещо, което да може да ме накара да гледам. Да не се е продавала. То глупостта по хората ходи, нали знаеш!
Аз може и да съм бръкнала в раната, но на раната не й пука за нас. Това е бедата.
Поздрави и мини да те видя :)

Трябва да внимавам какво коментирам. Не подозирах, че някой, освен адресатите, ми чете коментарите.
Разбира се, че не си чел Касарян и Хофстеде! И аз ги чета по задължение. Но ти не се изтъпанваш по медиите да лееш акъл. Който има претенциите да има в повече, за да прелива към масовата аудитория, трябва да ги е прочел, за да не говори глупости.
Ако намекът за многословието се отнася за дългия постинг, сори, имам фабричен дефект :)))
Не гледам на първа, защото това е част от личния ми избор - не понасям чалга в никаква форма. Приеми, че спазвам правилото да не се боря с прасета, защото и двамата ще се оцапаме, но на прасето ще му хареса. Който ми е привлякъл вниманието, си го намирам през "любими". И друг път съм ти казвала, че ми е все едно колко ме четат, важно ми е кой ме чете. И, честна дума, технологията на помпането ми е напълно непонятна.
Не знам къде са младите хора, но подозирам, че висят във Фейсбук. Обаче не е съвсем да ги няма. Мисля си, че в блога възрастта няма значение или поне аз контактувам с всички по един и същи начин.
Относно българската класика, не разбирам какво точно те смущава. Ами пускай си каквото ти душа иска! Аз ще те чета :))) Ако те интересува, обичам Яворов и Пеньо Пенев и обожавам Дебелянов. Всеки ден да ги постваш, всеки ден ще ги чета.
Да си призная, но ти не ме издавай, аз не само тук се възмущавам. Пенявенето ми е присъщо по природа. И това е фабричен дефект. А филми гледам непрекъснато, само да не са с пуцане и изкуствен смях :)

Честно си признавам, че бях забравила за "Задочни репортажи". Ей сега ще ги измъкна да си припомня как точно беше случката. Но си прав и си мисля, че ако сложим табелата, поне илюзии няма да храним напразно.
Сещам се обаче за едно есе на Ортега и Гасет, в което се говореше за периферните страни, в които се отглеждат периферни хора поколения наред. И при нас май е така.
Поздрави, приятелю!

Честно казано, бих искала да не съм права, ти да спориш и да ме обориш. Щях да си призная, че съм сбъркала. Но уви...

Благодаря за упътването, не знаех, че е преведен. И аз не се надявам, тя затова е масова, за да се смила от масите. Разбира се, ема и изключения, като виенския валс например, но не допускам един ден внуците ни да слушат поп-фолк като класика. Или май трябваше да кажа надявам се?
Вероятно си права за операта и кючека в общия случай, но има и изключения, ако има свобода на избора. (Аз съм израсла в дом с нито една картина, а като видя галерия искри хвърлям :))

И по-горе написах, че много искам да не съм права, да съм се объркала тотално и срещу това, което съм написала, да има железни аргументи.
Знаеш ли, мисля, че настоящето положение не се дължи на икономическата ситуация. И преди българските семейства са живеели тежко, децата са се раждали по нивите и са си износвали дрехите едно на друго, но в семейството е имало обич и топлина. Истината е, че имаме криза на ценностите и това стои в основата на всичко. Въпреки че при проучванията българите казват, че децата са на първо място, контролните въпроси показват, че хората отговарят така, защото трябва да е така, но фактическото положение е различно. Парите, блясъкът и властта са водещ мотив в обществото и това стои в основата на моралната разруха. За съжаление!

Нормална съм, но не ме топли особено.
Може да се спори, разбира се. Аз имам аргументи, че този народ не може, пък и не иска да промени нищо, но съм твърде уморена, за да ги излагам точно сега.
Поздрави!

Точно казано. Аз съм Катана! Поздрави! Водим един лют спор с Икономиста, защо е така. Ами, защото едни другари замениха едни норми с други и мило и драго дават те да си останат. Умните, знаещи и възпитани хора са магарета, а магарета в стадо не ходят. Овцете, да.

Поздравления! :)

Радостно е, че тази статия е изплувала от блатото на чалгарията.
Не бъдете песимисти, не всичко е загубено.

Прави се. Човешката екосистема има свойството да регенерира.

Все пак всичко зависи от семейството. Не е нужно да не работиш и "да не мислиш за насъщния" и по цял ден да водиш децата си по балети, опери и картинни галерии, за да ги "ориентираш към културата и духовното". Може половин-един час на ден активно да прекараш с детето/децата, но това да мине през душата и ума му/им като дълбока оран и да остави следи. Влиянието на личния пример и наследствеността също никой не може да ги отмени...:) Друг е въпросът какви са те :) и доколко човек е настроен на вълна "няма начин да няма начин!"
А културните и интелигентните, аристократите на духа, никога и никъде - в нито едно общество - не са били мнозинство. Не мога да разбера за какво се тръшкат :) Прави каквото трябва, пък да става каквото ще :)

Много точен анализ - не съм съгласна за "...миш-маша...",напротив изключително точен мерник и линия, при това ярка може би червена! :))

П. П." Миш- маш " - изключително вкусно ястие! Много и разнообразни продукти, които обаче, трябва да са съчетани като количество , приготвени до добри вкусови стойности, с прибавена щипка любов и разбъркван от вещи ръце!

И то по целия свят, но някои нации си имат имунна система, която поне смекчава и разтегля във времето най-тежките културни поражения. За тях това не е първата такава криза - в началото на миналия век е била същата чалгаризация на политическия и медиен елит. (Пример - тогава са плюели по Зола, сега по Умберто Еко.) Текстове, подобни на този на katan, също има много. Въпреки че и тогава са имали своите Хофстеде :) - мондьотата са винаги и навсякъде.
И, да, човешката екосистема регенерира, но ... след горнилото на катарзиса ;))))
Това, което можем, преди да избледнеем, е да пренесем през тежките години някои ценности и гневът - насочен в най-лошия случай срещу ... хора, да кажем - не помага. Така са правили преди сто години.

В такъв случай предпочитам да живея зарината в чалга : (...

и не малко от политиците ни дават ежеминутно своя принос за това. Неуки и елементарни хора се управляват по-лесно. В България има геноцид срещу интелекта, професионализма и таланта. Невежеството се превръща в официална доктрина на успеха. Стадото се унифицира, преобладаващите са овце, а тези, които си мислят, че не са придобиват овчи маниери. .."всички вкупом постепенно избледняват..." Поздрави Чайче за страхтния постинг!

не зная колко е била дълбока "ямата" тогава и да сравнявам,
знам само че я е имало

След твоя проникновен и горчив разрез добавям само своите поздравления за теб.
И - благодарност за този филм!

Разбира се, че няма да ти правя намеци за многословие точно на теб :) Но ти успя да ме бъзикнеш и малко емоционално го написах този коментар, даже бях решил да го трия, но се отказах. Какво пък - в един разговор може да преливат настроения, емоции, съгласие, несъгласие и какво ли не още... Надявам се, че това нашето са си разговори между приятели, макар и с виртуален характер, що се отнася до формата. Но съдържанието бих се радвал да си е просто и ясно - приятелски доброжелателен разговор, дори и да е разгорещен понякога. Ами то си е естествено това, пък и ние не сме от най-кротките като гледам.
На първа не държа да присъствам, особено в сегашната компания, живи и здрави да са. Но така или иначе казаното в един пост просто потъва за преминаващите, ако не се появи отпред за известно време. Но както и да е. Дребнавости. Каквото-такова.
А, чакай, щях да забравя- да не би да казваш, че БНТ са затормозени от мисъл? Ха ха!!! Може и да има някой такъв екземпляр, кой знае... Всичко е през онази месомелачка, ей, не съм вярвал, че ще го гледам още и още през годините това все на живо.
Впрочем емоционалното ми състояние вчера ме подтикна да излюпя един пост :) Нищо особено, по моя си начин... :)
Благодаря ти, че си такава, каквато си! С теб е цветно. Имаше едно такова предаване точно по бнт с герговица, помниш ли? Ех, ама как помним само...

По-долу дадох няколко връзки, в номер 13 и 31.

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2012/09/19/feniksov-kod.1001327

Особено това от 1935-а :
"Тая маса от полуобразовани хора се среща днес във всички среди на нашата общественост – от низините до върховете ѝ. Затова животът ни е задръстен и обречен на безплодие. Нашето нещастие обаче произтича не толкова от големия им брой, колкото от това, че те у нас никога не са били лишени от възможността да играят значителна роля в тоя живот, а през последните десетилетия – да изстъпят и като ръководна сила в него. Те се явяват навсякъде: в публичността – като безогледни демагози; в държавни и обществени учреждения – като важни бюрократи. Намираме ги в стопанските и културни институти, гдето дават вид, че промишляват и работят; по стъгдите, гдето шумят, или по ъглите, гдето шепнат, недоволстват и интригуват. От тях зависи всичко. Защото те са, които създават настроенията и смогват да използват всяко обществено недоволство, при все че – като решаващи фактори, – именно те или техни събратя са истинските сеячи на всяко разочарование и отрицание. Те държат в плен и съзнанието на масите. Тия последните в душата си ги ненавиждат, но вървят след тях поради това, че няма други, след които да тръгнат: срещу тях в живота ни липсва всякаква организирана сила. И няма откъде да се яви. Защото през целия период от освобождението си до днес ние не успяхме да създадем в средата си това, което се нарича духовен елит – обществен слой от морално здрави, проникнати от традициите на своя народ и всестранно просветени люде, каквито стоят начело на всяко нормално развиващо се общество, ръководят и съгласуват или контролират отделните негови прояви. А, като що годе значителна обществена величина, не се създаде у нас и оная културна среда, от която такъв духовен елит би могъл непрестанно да се попълва и обновява, която заедно с това би му служила за необходима обществена опора, осигурявала би му възможността да въздейства върху съзнанието на масите."

Тоест цикъла в който навлизаме се характеризира с изплуване на негативното на повърхноста. То не е било "несъществуващо" преди, просто е било подтиснато. Позитивната вълна му е дала криле. И на тез криле лети то сега :-)!

За това има една поговорка, ела зло, че без теб по-зло!

Но като си мисля колко дълго бе социално-икономическото лято си мисля за зимата и какво иде да ни се случи :-(.

http://www.youtube.com/watch?v=rUgAgfO-16s

http://www.youtube.com/watch?v=bT7RkRK6qkk

Специален поздрав за автора на поста ;-):

http://www.youtube.com/watch?NR=1&v=TCL94-MsxYc

Последно ;-), начина по-който се пише също разкрива тренда :-).

http://www.socionomics.net/wordpress/wp-content/uploads/2012/08/1204SOC_Complete-Issue.pdf

Фамозната среща с проф. Мориарти и Шерлок Холмс е просто класика. В няколко минути гения(злия) на Мориарти го обяснява :-(.

http://www.youtube.com/watch?v=dIWYy97-KsQ

БЛАГОДАРЯ ТИ ПРИЯТЕЛКО, БЛАГОДАРЯ!

Ще се върна отново за по-дълго:).

И аз те обичам, сенсей! Ти къде се запиля?
Не искам да се намесвам в спора ви неподготвена, но си мисля, че коментираме процеси, които са на повърхността. В България винаги е клокочело отдолу, просто пропагандната машина ни е създавала грешни представи.
И не се дъвчете с икономиста, Сава! Трябва да се поддържаме :)

Вече за n-ти път ще напиша, че бих предпочела да не съм имала повод или поне да не съм права.

Ей сега ще прочета една молитва да си прав :)

Именно заради регенерирането нямам надежди. Нали се сещаш, че паламида трудно се изкоренява, а я погледни как е треволясала нивата :(

По принцип съм съгласна с тезите ти, че ключът е в семейството и интелигенцията винаги е в малцинство. Това, което ме тревожи е, че семейството се разпада като такова. То храни и облича, но не изпълнява функцията си да е трансмисия на националната култура. Интелигенцията какво да я коментирам, да ти кажат интелигент е ругателство. А в нашата мила родина то е подкрепено с политика и е заложено в държавния бюджет.

И аз обичам миш-маш :)
За линията не знам, следвам моята си логика. Ако питаш анонимните никове, които не спират да ме възпитават, забъркала съм тюрлю гювеч, за да звуча интелигентски. Изглежда отскрани изглежда, че си нямам работа :)))

Реално погледнато, ние не сме излизали от нея, по време на соца пропагандата я замиташе. Знаеш ли до какъв извод стигнах, като гледах поляците? Имунната им система е религията. Даже няма значение каква е, тя държи обществата слепени и им помага да пренасят в относително стабилен вид базата на културата. По високото винаги има вариации. А при нас проблемът е в темелите. Ако не те мързи, хвърли око на репортите от Евробарометъра, ще останеш поразен от това колко сме по-различни от всички останали европейски народи. Да знаеш по атеисти от нас?
И аз смятам, че гневът към хора е безсмислен. Изобщо от гняв полза няма. Проблемът е в системата и тя трябва да бъде приведена в равновесно състояние със стратегия.

По нашите ширини политиката виноги е била такава. Скоро пак четох Алеко. Ами да се гръмнеш направо, все едно, че е описвал днешна България! Поразително е просто как всеки от всичко разбира, но държавата деградира неудържимо.

Чакам да напишеш дали филмът ти харесва.
Поздрави!

Хайде пък сега, бъзикнала съм те! Ако ще ти помогне да не се пениш много, напомням ти, че блогът ми служи за дупка, в която викам, че цар Мидас има дълги уши. Разбираш ли? Като се запъна някъде, така се отпъвам. Наруших правилото да не смесвам работа и блог и понеже си ми братче, явно си ме усетил, но ако някой е бъзикнат, това съм само аз.
Ми цветна съм, я! Луд на шаренко... :) :) :) Само не ме сравнявай с Герговица, че отлепям до горния етаж!

И през ум не ми минава да се сравнявам с Петър Мутафчиев. На доказаните корифеи се покланям. Даже в случая си мисля, че статията е около 95 % приложима и към днешна България. Не изключвам Мутафчиев да остане потресен още повече, ако попадне в днешното котило на държавната администрация.
За линка към The Socionomist изказвам специална благодарност, отдавна не бях попадала на такова интересно четиво. Дори, да си призная честно, през ум не ми е минавало, че някой ще направи паралел между развитието на литературата и развитието на фондовите пазари. Не съм прочела достатъчно задълбочено статията, но разбирам, че се търси паралел между икономическия цикъл (ако приемем, че пазарът е негово точно отражение; аз смятам, че не е, поне в ЕС, заради регулирането) и съдържанието на литературата, като отражение на обществените процеси. Какво пък! Има логика. В крайна сметка в една система всички елементи са обвързани.
Благодаря още веднъж!

P.S. Ха-ха! Излезе, че този постинг е manifestation of a negative social mood. Което си е така, но при мен трендът не е от 2012, аз съм така да се каже рецесионен културо-скептик :)

Мутафчиев, простичко я е заковал причината, но тя наранява твърде много "шовинистите" за да я чуят ;-).

"От особено значение тук бяха двете големи събития, с които почна новото ни свободно съществувание: Освобождението, за което ние сами нямахме никакви заслуги, а след това – неочаквано лекият ни успех при Съединението и войната в 1885 г. Не е местото тук да се спираме върху значението на тия две събития за целия ни по-сетнешен живот. Достатъчно е да обърнем внимание само на една от техните последици. – Ние заживяхме с лекомисленото съзнание, че големите постижения в историческото битие на един народ не се нуждаят от дълга и всестранна подготовка, от предварително и умело организиране на неговите духовни и материални сили, от внимателно претегляне на много външни обстоятелства. Поради това, народът ни навлезе в най-новата си история с психиката на парвенюто и авантюриста: две черти, които и до ден днешен образуват най-характерната особеност в духовния образ на нашия полуинтелигент."

Разбира се следствието на тая "полу" са огромния брой фило/фоби, които може да се видят по всеки произволно избран форум, блогърско общество и т.н. манифестации на "знаю-моженето ни" :-). Съответно те споделят "правилните" фобии на метрополиите им ;-).
Макиавели говори за тоз "феномен" преди повечко от 500 години. Така, че нещата тук са още по отчайващи :-(.
И това се отнася не само за българите в България, шокират ме българи с тениски изографисващи България на трите морета, които за "далаверата" на второто гражданство са се врекли във вярност на кралицата например !?
Това се отнася и за другите култури разбира се. Смяната на името да речем. Е има и изключения, разказаха ми за ирландец, който не ще гражданство вече 10-ки години заради кралицата. :-)

Последно, последнорум :-))) :

http://www.pseudology.org/Psyhology/Lebon_Psihologiya_sotsializma.pdf

" При современных условиях развитие обществ происходит под влиянием троякого рода факторов: политических,
экономических и психологических. Эти факторы действовали во все времена, но их относительное между собой
значение изменялось в зависимости от возраста народов.
Политические факторы — это законы и учреждения. Теоретики всех партий и особенно современные социали-
сты придают этим факторам большое значение. Все они убеждены, что счастье народа зависит от его учреждений, и
что стоит только их изменить, как сразу изменится и судьба народа. Некоторые мыслители полагают, что, напротив,
учреждения оказывают весьма слабое влияние, что судьбы народов зависят от их характера, т. е. от духовной при-
роды той расы, к какой народ принадлежит. Этим объясняется, что нации, имея почти одинаковые учреждения и
живя при одинаковых условиях, находятся на разных ступенях цивилизации.
Экономические факторы в настоящее время имеют громадное значение. В прежние времена, когда народы жили
разъединенно, когда промышленность и техника не развивались целыми веками, факторы эти имели очень слабое влия-
ние, но теперь, при быстром ходе усовершенствований, они приобрели перевес. Научные и технические открытия со-
вершенно изменили все условия нашего существования. Вновь открытая простая химическая реакция разоряет одну
страну и обогащает другую. Возникшая в глубине Азии культура какого-либо злака заставляет отказаться от хлебопа-
шества целые провинции Европы. Усовершенствование разного рода машин изменяет условия жизни значительной
части цивилизованных народов.
Психологические факторы — раса, верования, воззрения имеют также большое значение. Влияние их в старину
имело даже перевес, но в настоящее время он на стороне экономических условий."

Иначе щеше и мен да превърнеш в песимист.Може да се променят нещата,разбира се.В смисъл,че децата,които сме възпитали ще възпитат техните деца...и все някой ще остане да каже,че са ги имали Йовков,Вазов,Вапцаров.Ще се превърне "Песента на колелетата" в нещо,което едва ли не е забранено,т.е.интересно.А може и Елин Пелин/българският Балзак/да го издаде някой без цензура,за да му се насладим до край.

Безспорно филиите и фобиите ни идват в повече, съгласна съм, но то ни е завещано от Ботев още ("силно да любят и мразят"). По скоро проблемите ни са свързани с вторачването в миналото. И други народи измерват значимостта си с миналото си, но това не им пречи да се съсредоточават и върху настоящето си, докато ние повече от век вече караме влака с тила напред. Може би е прав Мутафчиев, че подарените неща, от съдбата или от някого, пораждат грешна самооценка.
Що се отнася до факторите, които са засегнати в руската статия, бих се съгласила, но в минало време. Аз смятам, че технологичният бум предефинира нещата и сега наравно с икономиката, която безспорно е водещ културообразуващ фактор, на преден план излиза информираността на нацията Или по-скоро склонността й да се информира непрекъснато, да не спира да учи. Да, ама ние не сме в авангарда, защото информирането минава през отказването от ракийката и салатката пред телевизора.
Благодаря за участитето в разговора! Обичам начетени събеседници :)

Смилих се, защото си спомних колко време рових, за да го открия този Щегловитов. Ама как се намира нещо, дето го няма :)))
Хубаво е, че си оптимист. И такива трябва да има! Аз съм вътре в тинята и видело не виждам. Не чакай да публикуват Елин Пелин без редакция. Ще рипнат пуританите и това, което е прилично, ще изхвръкне от учебниците.