Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Постинг
12.06.2008 15:32 - Ходи доказвай, че живееш на Редута, мадам
Автор: krasitta Категория: Лични дневници   
Прочетен: 22309 Коментари: 36 Гласове:
0

Последна промяна: 12.06.2008 18:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Докато си седя на балкона вкъщи със счупена ръка, гледам летището срещу мен и си чертая географския маршрут за морската отпуска /надявайки се, че тя няма да попадне в графата „да си правиш сметки без кръчмаря“/, се сещам също така, че мога да доразкажа историята на чудничкото ми пътуване през Япония до Европа.

В предния епизод обещах, че ще пиша за Париж и няма да се отметна, но, както се казва – едно по едно.

Денят за отлитането ми от Токио дойде по-бързо отколкото ми се искаше. Така че, ща не ща, се озовах обратно на летище Нарита, леко позакъсняла и много претоварена откъм багаж. Така и не разбрах защо на път винаги приличам на Плюшкин, независимо дали отивам в Созопол или на другия край на света.

Стореното обаче не може да бъде поправено, така че много, ама много се моля на японките на летището и след всичките кандърми те ме пускат с 29 кила багаж, който бях готова да сдъвча и глътна, само да си го взема с мен.

Места до пътеката, естествено няма. Естествено, има само такива в средата.

Тук нищо вече не помага, така че приех съдбата си и в следващите 12 астрономически часа се гънах на седалката, заобиколена от южнокорейка, която изпи всичката бира на борда и извън него, и японец, който си проспа живота.

Изгледах четири /4/ филма един след друг и все още имах към 4 часа за утрепване!

Речникът ми е беден, за да мога точно да опиша какво е да седиш закотвен 12 часа на едно място и пустото виенско летище така и да не се приближава към теб.

Накрая, разбира се, това се случи и когато кацнахме, малко ми оставаше да разцелувам земята под самолета.

За щастие, имам няколкочасова дупка между полетите, така че се инсталирам в първия срещнат бар и със сетни сили си поръчвам огромна бира.

Приличам на нещо, довлечено от котката – очите ми са огромни, много червени, и ме болят зверски. Спи ми се, само че в Европа сега точно не е време за спане, не че всъщност знам колко е часът... А и не е особено възпитано да отмъркам в бар на летището, сама.

Затова просто решавам да си накапя вълшебни капки от жива вода и да стискам палци, че митничарите няма да ме вземат за наркоман в тежка абстиненция. Физиологичният разтвор обаче ме разплаква досущ като Соломон Паси, когато ни приеха в НАТО, и това очевидно вече се видя прекалено много на любезния барман.

Човекът дойде до мен с притеснен поглед и ме попита дали всичко било наред, явно мислейки си, че или гаджето току-що ме е зарязало и ми е казало, че заминава за Бахамите с друга, или че... Бог знае какво. То по-страшно от това има ли?

Отговорих му, че всичко е перфектно, избърсах сълзите, попитах колко е часът, излочих бирата на екс и се затътрих към самолета си за Амстердам. Малко по-късно вече бях там, като единствената ми мисъл беше – как, по дяволите, ще стана в 5 сутринта, за да хвана влака за Париж?

Посрещнаха ме верни приятели, които по някаква случайност венчах преди няколко години, и ме откараха по спешност в къщата си, където изпълзях под килима и изпаднах в безсъзнание.

Пет часа сън са си пет часа сън, обаче, така че на сутринта почти изглеждах като човек.

В 7 часа съм на гарата в Ротердам – раничката на гърба, i-pod-а в джоба, кафето – в ръка. Настанявам се удобно и следващите три часа изкарах в безмозъчен взор през прозорците.

Малко география. За да стигнеш до Париж от Холандия, трябва да минеш през Белгия.

Пътят е както следва: поле, поле, поле. Облаци, облаци, облаци. Я, Брюксел. Вляво църква, вдясно – някакви си сгради. Поле, поле, поле. Облаци, облаци, облаци.

Истината е, че няма по-скучни пейзажи, но веднъж влязъл във Франция, ситуацията става „oh la la, Paris!“.

Слънце, слънце, слънце!

Влакът ме стоварва на Gare du Nord и о, Боже, не е ли това най-прекрасният ден в живота ми?

Париж блъска отведнъж. В очите, в сърцето, в душата. Вероятно първият път винаги е така /то с всички първи пъти е така, все някъде те блъска/. Паля цигара, купувам кафе и заставам на първия срещнат площад. Попивам думи, които не разбирам, но пък звучат толкова привлекателно...

След първоначалния амок използвам първия си жокер – обади се на приятел.

Ицо казва – стой там, идвам да те взема и след половин час вече се носим заедно по парижките улици. Намира ми и къде да спя – негови приятели французи, с които /виж ти живот!/ се запознал на автогарата в София преди няколко години...

В апартамента ни посрещна Карин. Тя говори мнооого малко английски, а аз говоря /хахаха/ мноооооого малко френски – предимно мерси, бонжур, вуле ву и прочие полезни срички.

На глобализацията обаче евала й правя – успяваме да се разберем перфектно, казва ми да се чувствам като вкъщи, да си пуша където и колкото си пожелая и изобщо – да правя квото си искам. Обичам французите!

Изпразвам раницата откъм джинси и блузи, пълня я с фотоапарати и карти, и поемам по широкия свят. Карин предварително ми е отбелязала с червена химикалка къде се намира „вкъщи“, а също и основните неща, които искам да видя в града.

И ползвай метро, казва тя, обаче метрото, такова... то хапе! Мразя метро! Решавам, че ще ходя пеша и ентусиазирано тръгвам по булевардите и улиците, въоръжена с четири карти. Не знам дали осъзнавате какво значи това, но е много страшно.

Значи, всички карти, според мен, са изобретени само за да те объркват. Как, например, да разбера кое накъде е, като не знам дали трябва да съм с гръб или с лице към Айфеловата кула, за да вървя в правилната посока! И кое е ляво и дясно в картата? И въобще, за какво ти е карта???

Почти съм готова да се разрева, лутаща се между булеварди с имена на генерали, писатели и поети, обаче лудите Господ ги пази и от време на време им показва верния път, така че в един прекрасен миг просто се озовавам на Шанз-Елизе. И Триумфалната арка виждам - вярно, малко в далечината, но съм на прав път!

Изправям гръб и поемам натам, но походът ми внезапно бива спрян от весел младеж. Бонжур, мадмоазел, единствено успявам да разбера и докато успея да го спра, според мен беше изрецитирал поне половината творчество на Виктор Юго.

Сори, казвам, ама само ин инглиш. Нямало проблем, усмихва се той още по-широко, и ме пита накъде така... в живота и конкретно тази вечер. Ей натам, протягам аз пръстче към арката и кимам с глава, за да бъда разбрана правилно.

Сама ли, пита ме и аз пак кимам и соча, а той изведнъж става много загрижен за мен.

Иска да ми показва Париж вечер, да пием вино, да си говорим... обаче аз - арката, та арката!

Накрая му обяснявам, че няма време, мейби некст тайм, пожелавам му бон соар и потеглям отново. За да осъществя най-невероятното изкачване на стълби в живота си, сравнимо само с катеренето на опълченците към Шипка.

Гимнастическото упражнение обаче си заслужава, защото Париж изведнъж блесва пред мен като на длан. От всеки ъгъл – различно. Айфеловата кула в горната си част е потънала в облаци, а Шанз-Елизе вечер е гледка за милиони.

След като наснимах всеки детайл, слязох обратно и си избрах най-симпатичното кафене на булеварда. Поръчах си бира /на френски!!!/ и изпълнена с лингвистична гордост казах „Oui“, когато сервитьорът ме попита - „comme ca petite?“.*

После един час съзерцавах хората. Пушат и хвърлят фасовете под масата. Пият си виното или бирата и думите се леят красиво от устите им, без да си дават сметка колко лежерни изглеждат.

От време на време се кикотех сама, сещайки се как майка ми винаги имаше трудности да убеди французите, че не им е сънародничка, тъй като по някаква случайност се казваше Ивон и по някаква друга – беше завършила Френската.

Ходи доказвай, че живееш на Редута, мадам.

В следващите два дни обиколих голяма част от забележителните части на Париж. И изобщо нямам намерение да ви разправям исторически факти за Нотр Дам, Айфелови кули, Тюйлери, Лувъра или Сакре Кьор. Гугъл ще ви даде отговор на всеки такъв въпрос.

Но ще ви препоръчам няколко неща за двудневен престой там...

image

Ходете пеша из Париж колкото се може повече... е, метрото също е полезно, плюс това е много вероятно да се натъкнете на голяма група български туристи и техния гид /както ми се случи на мен/ и да ги наблюдавате отстрани. Безценен социален опит. „Виж онуй копчи, за кво лий“ и от сорта.

Минете през Латинския квартал и се спирайте при всеки художник – не че всичко там си заслужава, просто е приятно...

Седнете в градините на Тюйлери, за предпочитане на някои стълби - по-декадентско е, и си ближете сладоледа /отсреща продават любимия ми Hдagen-Dazs/.

Качете се до Sacrй Cœur, влезте вътре, пазете тишина, а после излезте и погледнете Париж отгоре – няма да съжалявате. После слезте обратно в града и се разходете из него вечер.

Пийте червено вино /в малки, удобни бутилчици от Монопри или Карфур/, придружено с Camembert върху невероятните им френски хлебчета, а отгоре задължително - сладко от боровинки. На рафта със сирената е.

Идете до Айфеловата кула и я вижте отдолу, няма нужда да се катерите. Гледката отдолу нагоре е по-внушителна.

Разбира се, и Нотр Дам. А после, отвън, внимавайте много, защото ще ви пресрещнат тринайсет шарени циганки, които ще ви попитат... Do you speak English?

Седнете край Сена и изпушете една, две, три цигари. Ако не пушите, просто зяпайте.

Ако ви влече, минете и покрай Moulin Rouge, а после и през десетките секс магазини по Pigalle – аз го направих.

Дори се полакомих и влязох и в еротичния музей, където ме пуснаха, след като се идентифицирах със служебната си карта като журналист, за да може Dnes.bg да влезе и в еротичните анали /колко подходяща дума в контекста на темата.../

А когато дойде последният ден от престоя ви в този град, отделете си един час, седнете в някое бистро на слънце, поръчайте си силно, черно кафе, включете си какъвто плеър си носите и си пуснете ето това парче - 4 Wings Penelope. Все ще го намерите.

В такива моменти обикновено те удря прозрение. Като това, че щастието е в онея... petite неща. Наистина.



Тагове:   Редута,   Мадам,   доказвай,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. анонимен - благородно ти завиждам....
12.06.2008 15:50
браво на теб и тайничко ти завиждам за всичко преживяно....е дано като съм прочела статията ти, маааалко прихвана и да отлетя час по скоро за там :)
цитирай
2. анонимен - Stoyan
12.06.2008 17:31
Париж е невероятен! Трябваше да се наредиш за Лувъра - опашката минава за не повече от 15 минути. За Ротердам изобщо не съжалявай, ако не си имала възможност да го видиш - индустриален град с огромно разнообразие на култури, което лично на мен не ми е по вкуса. Брюксел ми харесва, за разлика от мнението на повечето ми приятели. Благородно ти завиждам за Япония. Дано имаш възможност пак да идеш! Пиши по - често!
цитирай
3. grobari - и аз тайничко завиждам, но да вме...
12.06.2008 19:43
и аз тайничко завиждам,но да вметна,че ноо мразя тея селски историй с журналистическите карти и влизането на аванта!но то етно-културните продукти немат спирка...
цитирай
4. krasitta - не съм се изразила правилно явно. ...
12.06.2008 19:45
не съм се изразила правилно явно. просто в музея имаше изложба, на която можеше да се влиза само с покани или, ако си журналист - с карта... :))) иначе си плащам навсякъде
цитирай
5. анонимен - tanq
12.06.2008 21:37
много хубаво пишеш,винаги успяваш да ме развеселиш,почти искам да те познавам,ама почти,още не съм убедена:)!поздрави от мен!!!
цитирай
6. анонимен - що изпусна свалката с младото га...
12.06.2008 21:59
що изпусна свалката с младото гадже?
цитирай
7. placebo - -.-
12.06.2008 22:21
Ооо, този постинг ме просълзи, vraiment! Paris, Paris... толкова приятно пишеш!
А самото писане приятно ли се получава, или още не съвсем? Как си, в смисъл. (:
цитирай
8. krasitta - ехей, здравей :)) ами по-приятно ...
12.06.2008 22:44
ехей, здравей :)) ами по-приятно отпреди 2-3 седмици... ти как си?
цитирай
9. usandthem - Жалко за младото франсе,
12.06.2008 22:55
може би си пропуснала да чуеш прекрасни слова като тези(ти наистина ги заслужаваш!) : " Je t’aime, je t’aime
Comme un fou comme un soldat
Comme une star de cinema
Je t’aime, je t’aime
Comme un loup comme un roi
Comme un homme que je ne suis pas
Tu vois, je t’aime comme ca."
цитирай
10. krasitta - освен Je t’aime, je t’aime друго не ...
12.06.2008 22:57
освен Je t’aime, je t’aime и разни звезди от киното друго не разбирам... преведи ми,моля... и благодаря :)
цитирай
11. usandthem - j taime,
12.06.2008 23:08
като глупак,като войник,като филмова звезда.... ,опитай да преведеш останалото-лесно е! http://youtube.com/watch?v=N-roGMGyFu0
цитирай
12. анонимен - kalin
12.06.2008 23:24
krasita,predpolagam,4e si go znae6,no vse pak da ti go kaza:ti si stra6no inteligentno momi4e i sam siguren,4e si fun to be around:-))
4el sam vsi4ki tvoi postingi i imam edin vapros kam teb.
zamisliala li si se da publikuva6 kniga s niakoi ot tiah?
v stil udi alan?
цитирай
13. alex4o - извините!
13.06.2008 00:30
Да ти е останало малко камембер и некоя и друга бутилка, за да се грея и ям в сурова Норвегия, може и некой ай под с френски песни да добавиш, така:) Mon etoile:)
цитирай
14. анонимен - Krasi
13.06.2008 02:13
Ti me susipa s tozi marshrut...Kak moze da se putuva ot Tokio di Viena i ot tam chak do Amsterdam,za da stignsh Paris? Tova praveshe bileta po-evtin,nimashe drugi svobodni mesta ili ti si go pozela? Ne viarvam da niama polet ot Tokio do Paris. Ili ot Viena do Sofia.
цитирай
15. placebo - -.-
13.06.2008 06:53
Мога и аз :P

Ами супер съм, вчера ходихме с Хр. да катерим по скали. Наваля ни първо дъжд по каските, а после почна и град, но беше много красиво, много изморително и накрая бяхме мн. доволни. Така че аз супер си прекарвам. :P
Твоите пирони махаеми ли са?
цитирай
16. krasitta - @ placebo - волни птички сте вие, ...
13.06.2008 07:49
@ placebo - волни птички сте вие, които разполагат на воля с всичките си крайници, хаха :))) пироните са махаеми, да, утре би трябвало да ми ги дръпнат там с нещо... я клещи, я ъглошлайф, я нещо подобно... и само да се оправя, си мечтая да почна да плувам пак и да играя тенис и всякФи други ортопедични глезотии...

@анонимен №14 - маршрутът бе умишлен, после се върнах в Холандия и стоях там 1 седмица... принципно нямаше да ходя до Париж и всичко щеше да е съвсем човешко, но изскочи тая възможност, та затова се получи така френетично :))

@ Kalin - благодарско... мислила съм, да, и все повече идеята придобива оформен вид в главата ми, може би скоро...

@usandthem - това е най-хубавото нещо, което някой ми е пращал и казвал - благодаря ти ;))) дали е късно да понауча френски?
цитирай
17. bambiliana - :-)))))))))))))))!
14.06.2008 20:57
Уникална си! Утрепа ме с това "Виж онуй копчи, за кво лий?"! LOVL
цитирай
18. анонимен - Не е истина!!!
16.06.2008 11:09
Възкликнах точно както Архимед , когато е открил неговата си формула, каквато там беше, не съм си говорила с мадам Физика от доста време.Най-после открих стил, хумор и писания, които да ме разсмиват повече от мен си рано сутрин.Мисля да се закотвя тук за известно време, в зависимост от номера на изброените чашки, без нафта, моля:):))) и с нетърпеливи очаквания да следя за Новото:)Твърде екзалтирана съм, за да си позволя думи като" уаууу, страхотно", "малиии, бах ти смеха дет го имаш" и от сорта:) Поздрав:)
цитирай
19. madbiker - Права си та знае ли се :))
16.06.2008 17:41
И аз си домъкнах дупето от Париж преди седмица. Едвам! Не ми се тръгваше! Страхотен град! Казвали ми бяха, че само Париж и Рим оставят такова впечатление, но винаги съм бил скептик полечка...
Сега мога само да кажа и аз: Това трябва да се види, да се пипне, да се усети!
цитирай
20. анонимен - А-я
17.06.2008 17:02
Благодаря, че внасяш усмивка и смях в работните ми, житейските дни :) определено е удоволствие да се чете твоят блог, независимо дали си със счупена ръка, в някоя далечана точка на света или в Катманду (ей дано да отидеш и до там). Просто едно сърдечно и човешко БЛАГОДАРЯ !
цитирай
21. krasitta - и аз благодаря :)))
17.06.2008 17:06
и аз благодаря :)))
цитирай
22. анонимен - Ama
18.06.2008 08:45
Ама ти нали не пушеше? Или беше спряла? Или поне беше опитала..... явно е последното. :-)
цитирай
23. madbiker - пропуснах по-горе ))
19.06.2008 19:27
http://www.vbox7.com/play:40b1a2a3
цитирай
24. анонимен - anna
27.06.2008 05:52
Krasita i az taka,cheta te ot 2-3 meseca s ogromno udovolstvie.Otkrih te sluchaino/mnogo ryadko otvaryam novinarski stranici-natujavat me/i izchetoh vsichko na edin duh osuznavajki paralelno,che se minavam ujasno kato ne si ostavyam za posle:)Za Parij-kogato biah za pruv put napravih absolyutno sustoto stupka po stupka.
Ako idvash kum Toronto-imash podslon:))))
цитирай
25. анонимен - ceco
30.06.2008 09:53
a da popitam..pesenta na Edit Piaf koq e ?
цитирай
26. анонимен - торбалан
04.07.2008 08:35
Ей,момиченце,чудесна си!Оправяй се по-бързо!И много радости и нови тръпки!:))))
цитирай
27. krasitta - их,,,
04.07.2008 08:46
иххххх, благодаря! :)))
цитирай
28. анонимен - da nsi zabravi6 4ehlite, sorri, ...
08.07.2008 21:48
da nsi zabravi6 4ehlite,sorri,obi4am da patuvam,i ti blaziram,pi6i da ima kvo da 4etem,super si
цитирай
29. анонимен - не е лошо
21.07.2008 11:09
да не изпадаме в прекалена експанзия.Момичето пише прилично,но не и незаменимо.Но може би на фона на болшинството останали...
цитирай
30. pnp5q - Красита, продължавай все така!)
21.08.2008 14:45
.
цитирай
31. pnp5q - Красита, продължавай все така!)
21.08.2008 15:08
Чета дневника ти с удоволствие.

P.S. До анонимен № 30: Може би ще разберете по-добре еуфорията ни, ако излезете за малко от Вашето специално емоционално състояние, което обозначавате с думичката `експанзия` (тя иначе означава друго нещо, но да не би това да е новия сленг за `завист`?). Впрочем, знам един писател, който препоръчват за облекчаване на всякакви състояния - Удхаус.
цитирай
32. анонимен - :)
11.09.2008 18:32
дълги години разсмивам най-различни хора с един цитат от Удхаус, толкова отдавна го правя, че бях забравил очевидната ми липса на авторство. много драго ми стана да видя, че още някой го прави. поздравления
цитирай
33. bemberski - Препрочитам ли препрочитам. С о...
30.10.2008 23:16
Препрочитам ли препрочитам. С огромен кеф препрочитам.
Ех, нашичкият редут. Идва от френски самата дума "редут" май...В речника пише: "redoute 2. място,където се организира празненство,
бал; 3. Празненство, бал.".
Поздрави!
цитирай
34. olive - И аз това лято направих първото си ...
03.11.2008 05:09
И аз това лято направих първото си посещение на Париж. Направих всичко, почти по начина, по който си го описала. Само бих добавила за тези, на които тепърва им предстои посещение - посветете един следобед на малките улички, с техните красиви сгради, типични парижани, нагласени възрастни дами, разхождащи кученца, китни бутици за цветя, падащи кестени и......липса на туристи! Enjoy!:)
цитирай
35. анонимен - darky
18.11.2008 22:48
божке... не обичам Франция.... но ти тотално ми скри шапката.. изкара го рай, нещо прекрасно... браво! Брависимо! :))
цитирай
36. анонимен - ооох, и на мен ми се прииска да отида в ...
13.12.2008 00:45
ооох, и на мен ми се прииска да отида в париж ... страхотно...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krasitta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2625727
Постинги: 129
Коментари: 3478
Гласове: 11020