Приключения като това или ти се случват, или не ти се. Среден вариант няма.

На мен взе, че ми се случи, като пътят мина през летище София, Швехат /Виена/ и Нарита /Токио/. В отсечката Виена-Токио някакси минах 7 часа напред - една от функциите на времето, които никога няма да разбера напълно.

Така се озовавам в 9 часа сутринта японско време и 2 през нощта – българско, в един от най-лудите градове в света. Токио.
 
За да влезеш обаче в града, първо трябва да минеш през митницата.

В самолета старателно съм попълнила формуляра, който имиграционните събират, като в графата „адрес, на който ще пребивавате“, написах свръх изчерпателното „Токио“.

После ходи обяснявай на мъничката японка зад гишето, че имаш брат, който живее и работи някъде там, ама просто не му знаеш адреса.

За щастие, ми повярваха, след което послушно дадох отпечатъци от пръсти, снимаха ме и таман когато бях готова да дам и ДНК материал, разбрах, че вече съм свободна и мога да отлитам...

До следващия митничар, който дълго време се пулеше в куфара и паспорта ми и накрая попита – „А къде мога да открия вашата страна“?

Докато се мъчех да му обясня нещо от типа „ами България е малка страна с небе от коприна, на север граничи с Румъния, а на юг...“, той попита – „EU?“, аз кимнах, и ме пуснаха.

Да живей ЕС-то.

Най-накрая съм свободна. Да, обаче брат ми никакъв го няма, а аз, както се знае, не съм наясно къде ще живея. Готино. Излизам, пуша цигара, влизам. Той се появява и след хвърлянето по вратовете и целувките, хващаме пътя.

До града е час и половина с метро, в което трябва задължително да пътуваш с някой, който разбира японски. Иначе оправяне няма.

90 минути по-късно вече сме там, където живеят още около 20 милиона души. Японки със страхотни кимона и бели чорапки. Бизнесмени. Непрекъснато хилещи се ученички в униформи. Мацки, съчетали в дрехите си умопомрачителни стилове /къси жълти панталонки, червени ботуши, чанти с всевъзможни дрънкулки/.

Много от тях са се опаковали старателно в марлени маски, за да не ръсят бацили по околните и да не кихат в хорските вратове. Става ми доста неудобно, защото самата аз съм болна и кашлям като камила. Все пак отказвам да се бинтовам и просто се надявам да ми мине бързо.

Още на първата улица установявам и първия социален проблем. Движението е наопаки и всички заръки от ранно детство да се оглеждам наляво и после надясно изведнъж се оказват безсмислени. Свиква се някакси, но все пак трябва да имаш едно наум, че нещо може да те тресне изневиделица.

И ако те тресне, е много вероятно да е или Тойота, или Нисан. Двете най-карани коли в Япония. Тук научавам, че Тойота всъщност означава „Провинциално поле“, а Нисан - „Произведено в Япония“. Най-якото е, че по улиците се движат модели автомобили, които никога няма да видиш в Европа. Такива са и такситата им.

Да се качиш на такси в Япония си е чиста проба наслада за душата. Нещо като чайната церемония. Мълча и се возя, опитвайки се да се абстрахирам от усещането, че пътуваме в насрещното. Седалките са обвити в дантели, а шофьорът е толкова учтив, че чак ти става неудобно, че се возиш.

И въобще, учтивостта на хората тук е нещо, което изисква време, за да свикнеш. Всички непрекъснато се кланят и благодарят, а желанието им да ти помогнат е просто влудяващо. Готови са да си зарежат работата и да ходят с теб две пресечки, само и само да те заведат там, накъдето си се запътил.

Такива са и полицаите, някои от които са облечени с бели ръкавици и всъщност скучаят доста, защото никой не извършва нарушения. Най-много някой чужденец да приседне на подлеза, за да изпуши цигара, но на тях им е простено.

А на подлеза сядаш поради липса на други подходящи места. Пейки в Токио няма – тук никой не излиза по улиците, за да седи. Единственото /засега/ изключение са тези около императорския дворец, но предполагам, че са ги сложили там по естетически причини.

Самият императорски дворец е разположен в огромен парк, посипан с чакъл /за малко да напиша чакал.../ – за да се чуват стъпките на врага, когато ходи по него.

Тук-таме има малки езерца, в които плуват лебеди и патици и след 10-минутна разходка развиваш  натрапчивото усещане, че ей зад оня завой ще се натъкнеш на принцеса Масако, която бере маргаритки. Разбира се, това няма да ти се случи, но пък нищо не ти пречи да си го представиш.

Докато се разхождаш из императорските покои по някакъв магически начин вече е започнало да се стъмва. Всъщност, в Япония се мръква рано – към 4.30-5. И се съмва рано – пак към толкова, но сутринта. Не случайно се нарича Страната на изгряващото слънце... Обещавам нагледен видео материал по тази тема, но от Киото, където гледката била по-красива.

Спокойствието из дворцовите вилаети обаче е измамно. Атмосферата в града е тотално различна и доста напрегната – реч се лее от всеки магазин, предимно от хора с микрофони, които по цял ден стоят на едно място и крещят, рекламирайки някой продукт. Най-вероятно – мобилен телефон.

Това е страната, в която наистина можеш да се удавиш в избора от телефони. Продават се на всяка крачка и доста от тях струват... 0 йени. Идват ти с договора към мобилния оператор. И, да, има и iPhone. И всякакви видове iPod-и. И камери. И стотици видове фотоапарати.

Магазините за техника са на около 5-6 етажа и ако си маниак на тази тема, може и да не излезеш от вътре. Което обаче ще е жалко, защото ще изпуснеш много интересни неща.

Като например манджата. Снощи, след изтощителното не-знам-колко-часово-пътуване завърших вечерта с прекрасна салата с пиле и всичко щеше да е наистина добре, ако имах вилица. Тук обаче се яде с клечки и това е. Налага ти се да свикнеш бързо, иначе рискуваш да си останеш гладен.

Не е толкова трудно, въпрос на два-три пръста е, казват ветераните в бранша. Но истината е, че е доста конфузно, когато пилето ти се сгромоляса шумно пет поредни пъти върху масата. На шестия просто го изяждаш с пръсти. А накрая го поливаш с прекрасната, неповторима японска бира Yebisu. Асоциациите с името са си ваш проблем, аз нищо не съм казала...

След бирата се трупясвам като отсечена и гледам да спя бързо и качествено. Защото утре ще се опитам да вляза в сградата на фондовата борса, а за да ме пуснат, трябва да изглеждам надеждна.

И ако всичко мине по план, в петък ще ви разкажа дали фалиралите брокери наистина се хвърлят от високите етажи на борсата, или просто се оттеглят на палатков лагер в някоя част на града, където уволнените някогашни мениджъри са си устроили нов живот. Ако щете – вярвайте.

Освен това трябва да стана рано и да снимам и работния ден на едни хора, които упражняват странен занаят - тъпчат пътниците в метрото, за да могат да се затворят вратите.

Освен това ми предстои да преследвам и снимам гейши в Киото /бягали бързо, казват.../, да ям отровна риба фугу и, ако след нея оцелея, да направя още един куп неща, за които после да ви разкажа.

Така че сега ви казвам „чао и до скоро“. Или ако трябва да съм точна:  またね.

ИСКАМ ИСКАМ ИСКАМ в ЯПОНИЯЯЯЯЯ
ама много искам :))
Ако ще отивам някъде, да бачкам, в чужбина-там ще е !!!!
Не ме интересува!И японски ще науча!

Аригато за постинга :)

моля, моля, моля :)
Супер готино си го написала, чакам следващата серия с нетърпение!
Приятно обикаляне и пробване на всичко ново и непознато ;)

Весела статийка :)
Само да уточня, че марлените маски, които носят японците, не са толкова заради болести и зарази, а по-скоро заради мръсния въздух и смога в големите градове.

... за такситата! Както и за останалото - достоверно пишеш и ако някой мисли, че лъжеш, не е прав.
Не знаех, че и там вече вземат отпечатъци от пръсти...
Донеси на колегите си шоколади Dars на "Моrinaga". :)

В Токио и начинаещи и местни са подвластни на природата и времето - не случайно след куртоазния поздрав, веднага следва размяна на любезности за времето!
Вали почти всеки ден, днес петък, дъждът не е спрял...февруари бе по-студен от миналата година, през целия март - следобедите и вечерите-ветровити,
следователно къде видяхте в Токио тези "бели чорапки"?,
в Киото съм била нееднократно и бягащи бързо гейши в кимона????- също няма,
чакам снимките с онези влакове дето има един, който стои и тъпче пътниците във вагоните.
Няма палаткови лагери за уволнени брокери! Гарантирам!
Фугу предполагам ще ядете, освен ако триста долара са смешна сума за Вас. Толкова ще Ви излезе сета за задоволяването на любопитството.
Ако сте по-дълго в Токио, напишете на лични координатите си, ще Ви взема с колата и ще обиколим места и забележителности, които предполагам ще са достойни за описание на едно майсторско журналистическо перо.

Токио ... Звучи елегантно,мъдро и живо.Хареса ми как е описан от Кристина!Напомня ми за филма "Изгубени в превода"

Приятно прекарване сладуранке!

ама ти нали беше спряла да пушиш

хм!
Тъкмо мислех да взема пример :)

Още безброй незабравимо-положителни емоции в Джапейн!

И аз искам, ама няма :) Благодарско за хубавия пътепис (и снимки :) ) Готина Главна редакторка ;)

Ето го предимството да сме В ЕС.Да гледат на нас като че сме от "Голямото Добро утро", а не държава от Третия смят.

само искам да те питам "Наред ли е всичко"?:))))) Луда Красита, лу-да:)

"Седалките са обвити в дантели, а шофьорът е толкова учтив, че чак ти става неудобно, че се возиш"
Цепи мрака
Давай по-подробно за най-невероятното място

това трябва да се чете ма ни не /или се лъжа/...
имам им табличките със знаците, но не съм убедена колко са правилни де...

приятно прекарване, ей :)

страхотен постинг! Щеше ми се и аз да имам брат в Япония :(.
Страхотно се забавлявах докато го четях, благодаря за което!

извинявам се дето съм го постнала един милион пъти.... ама оттука нещо не е много окей достъпът до блога и затова така....

цигарите не се отказват лесно ;)
и аз ги отказвам вече няколко пъти, даже не съм се и отказала да го правя!

...даде отпечатъци от пръстиии ли...нееее :(...

А иначе- освен учтивостта- всичко друго ми се струва стерилно и насилено. Пък може и тя да е, въпреки че е приятна...Все пак, бих отишла в Токио- веднага :) Заради тоя мат'рял :) Най-малкото, заради бирата Yebisu!!

:)))))))))

Много приятен и свеж пътепис!Авторката явно е свежарка :-)!Някой ден ще попадна и аз в Токио и ще се изгубя в превода с най-голямо удоволствие ...

Ей,Краси,пък аз се чудех къде се изгуби.Ужасно се радвам за теб,прекрасно е ,че си в Япония-просто МЕЧТА.Изживей всяка една минутка пълноценно и разказвай,разказвай,разказвай...

Разкошно пишеш! Аз и моята жена чакаме винаги с нетърпение твоите разкази. А автентичните и неподправени снимки са като бисери. Една молба - много се шашнахме на описанието и снимките на "модерните" японки, та може ли по-подробно и с повече "визия"?

Сайонара

(П.С. Жена ми реши че са проститутки, та имаме лек спор) ;)

Страхотно.Предизвикващо усмивки и мечти:-)

С нетърпение чакам продължението!

аз се върнах от Израел миналата седмица...
почти същото само, че и с война...
весело изкарване и всичко най...

Благодаря ти за този чудесен разказ, за това преживяване, което ме докосна дълбоко, сякаш приживях твоя Токио като свой - много истински. И очаквам снимки...:-))))
Бъди все така свежа и автентична
Поздрави
Рени

Za sujalenie na notebook-a nqmam kiriliza,za tova si pozvolqvam da pisha na latiniza! Pishesh strahotno,a razkazite ti za sranata na izgrqvashtoto slunze sa neveroqtni, izpipani do perfektnost, qvno taka i go prejivqvash ! Prosto sum ocharovana ot bogatata ti ezikova kultura i na4ina, po koito pishesh,taka 4e maximalno karash 4itatelite da se dokosnat do tvoite prejivqvaniq .Naistina respekt! Leka ve4er , s okonomiaki i sake :))
Kampai!